Ако ви предстои работа с микроцимент – независимо дали сте изпълнител, строител, архитект или клиент – тази статия е точно за вас. Събрахме най-важните насоки, които ще ви помогнат да подготвите повърхностите правилно и да се погрижите за дълготрайността и добрия вид на покритието. Препоръчваме да ги прочетете внимателно още в началния етап на проекта – така си гарантирате отличен краен резултат и избягвате излишни проблеми по пътя.
Подготовка на повърхности за микроцимент
Най-добрият начин да подготвите повърхност за нанасяне на микроцимент е да си представите, че ще я боядисвате. Въпреки че микроцимента е много здрав и гъвкав сам по себе си, на практика той е толкова здрав и стабилен, колкото е здрава и стабилна основата под него. Има вероятност наличието на бучки, неравности, празнини и движение в нея да се прехвърлят към завършващото покритие от микроцимент, също както при боята, което може да влоши крайния резултат. Ако искате гладко и устойчиво на пукнатини покритие, трябва да сте сигурни, че основата също е гладка и устойчива. Изпълнителите на микроцимент биха могли до някаква степен да помогнат за достигане на повърхности с нужният стандарт, но ще бъде по-лесно и много по-надеждно, ако всичко по изграждането и подготовката на съответната повърхност е предварително планувано, съобразено и извършено правилно.
Стационарни и нивелирани повърхности
Повърхностите, които ще се покриват с микроцимент трябва да бъдат стационарни, стабилни и да не се очаква допълнително слягане или движение. Подвижната основа би могла да предизвика пукнатини в микроцимента. Апликаторите на микроцимент биха могли да запълнят пукнатини и празнини, появили се в повърхността на замазката по време на процеса на втвърдяване, но последващо движение в основата ще доведе до появата на пукнатини в повърхността и на микроцимента. Въпреки че микроциментът е много твърд, той трябва да се разглежда само като завършващо покритие – финиш.
Много вероятно е да възникне движение по протежение на мястото на съединяване на две отделни основи, когато те са били направени по различно време или когато умишлено са оставени разширителни фуги по между им. Ако има движение в основата, това може да доведе до напукване на микроцимента по протежение на мястото на съединяване на такива основи.
За да се предотвратят пукнатини в микроцимента, причинени от студени фуги, когато това е възможно подовете от бетон и замазка трябва да се излеят наведнъж, с едно изливане, като се предвидят дилатационни/контролни фуги, ако е подходящо. При направата на микроцимент е препоръчително да се вмъкне праг навсякъде, където има фуги в основите/подове, за да се разделят 2-те повърхности и микроцимента отгоре им също да спре до двете страни на този праг.
Повърхностите трябва да са равни. Подовете, които не са равни, трябва да се изравнят със саморазливен под на циментова основа. Трябва да се предвидят 4 mm до крайната височина на пода в които ще бъде положен микроцимента. Микроциментът може да се полага върху широка гама от повърхности, включително бетон, замазки, циментова плоскост, керамика, гипсокартон, шперплат, ПДЧ и MDF. Важно е да запомните, че повърхностите трябва да са гладки и равни – като за боя. Поради тази причина и всички стени да бъдат шпакловани. Микроциментът не може да се нанася директно върху естествена дървесина, т.к. има риск от деформация и изкривяване.
По-малко от 5% съдържание на влага
Повърхностите върху които ще се изпълнява микроцимент трябва да имат по-малко от 5% съдържание на влага. Можем да тестваме съдържанието на влага на място, но, моля, спазвайте препоръчаните от производителя срокове за съхнене прясно положени повърхности. Ако повърхностите не са сухи, могат да възникнат допълнителни разходи и/или забавяне на изграждането.
Тест за твърдост
Препоръчваме микроцимент да не се полага върху подове, чиято твърдост е по-малка от 3 по скалата на MOHs.
Достъп и подготовка на пода
Пространството върху което ще се полага микроцимент особено на под, трябва да бъде и чисто и свободно от всякакви мебели и пр. Достъпът до помещенията в които ще се прави микроцимент ще бъде възможен единствено за хората които го полагат. Каквито и да е други, особено ремонтни дейности ще бъдат невъзможни до завършване на работата по микроцимента (обикновено 7 дни). Ако има налични монтирани первази, то те трябва да бъдат свалени преди започване на работа.
Водоустойчивост и време за втвърдяване
До преди да бъде запечатан, микроциментът е много порест, поради което всяка разлята течност върху повърхността му ще остави петна. По време на полагането не трябва да се допуска попадане на вода или каквито и да е други течности върху него – например през отворени прозорци/врати, вдигаща се влага или разливане на напитки, тъй като това ще компрометира по-нататъшната работа.
Необходими са до 4 седмици след полагането, за напълното втвърдяване на микроцимента. Моля, внимавайте да не го драскате, порежете, изпуснете или влачите предмети по него през това време. Веднъж втвърдил, микроциментът е здрав, противоплъзгащ се и има добра устойчивост на петна. Можете да го третирате като всеки под от твърда дървесина.
Подово отопление
Когато микроцимент ще се полага върху под с подово отопление, то задължително трябва да е предварително пуснато в експлоатация и да е преминало през пълен цикъл (от най-ниската до най-високата температура на интервали), което се препоръчва и от производителите на замазки и подово отопление. Освен ако не е указано друго, моля, уверете се, че подовото отопление е изключено 48 часа преди започването на работа и го дръжте изключено през цялото време на полагане на микроцимента.
След като микроцимента е изпълнен, трябва да минат поне 48 часа, преди подовото отопление постепенно да се включи отново (+5°C всеки ден). В продължение на 2 или 3 дни поддържайте температура от 25°C на водата/течността. След това постепенно увеличете температурата на водата до 45°C и я задръжте така няколко дни.
Винаги променяйте температурата постепенно, както в началото, така и в края на отоплителния период. Уверете се, че отоплението е включено в рамките на 4 седмици след полагането на пода. Уверете се, че относителната влажност на въздуха в помещенията не е твърде ниска. Винаги избягвайте натрупването на топлина причинено от килими или липсата на пространство между мебелите и пода.
Допълнителни изисквания за душове и мокри помещения
Всички повърхности в банята, които ще бъдат покрити с микроцимент, трябва да са гладки, равни, обезпрашени, обезмаслени и здрави. Ако ще се полага на под, то наклоните трябва да бъдат предварително зададени, т.к. микроцимента е тънкослойно завършващо покритие с което не могат да се задават наклони и да се запълват неравности.
Микроцимент може да бъде нанасян върху различни основи като се спазят съответните изисквания:
Хидроизолация – Необходимо е върху нея да се сложи контактен грунд, след това здраво циментово лепило за изравняване на основата и след това да се изпълни микроцимента.
Варо циментова мазилка – Това е много подходяща основа за микроцимент и ако е добре изпълнена „опъната“ и равна, може направо да се започне с изпълнението микроцимента без нужда от контактен грунд. Ако вароциментовата мазилка има нужда от допълнително изравняване, то за целта се ползва висококачествено лепило на циментова основа по възможност бяло и след това микроцимент.
Съществуващи плочки/камък/мозайка – нужно е обазмасляване на основата, нанасяне на подходящ контактен грунд, шпакловане с висококачествено лепило на циментова основа по възможност бяло и след това микроцимент.
Гипскартон – обработва се с подходящ контактен грунд, след това се шпаклова с висококачествено лепило на циментова основа, по възможност бяло и върху него се изпълнява системата на микроцимента.
Таван – микроцимент може да бъде изпълнен и на таван като се спазват изискванията за съответния тип основа (гипскартон, вароцимент и пр.), но това е трудоемък процес.
Варовите мазилки са отлична алтернатива за тавани на бани, изработват се за по-кратко време и са по-бюджетни. Предлагат много повече декоративни ефекти, поемат и отдават влагата и предотвратяват появата на мухъл.
При изпълнението на микроцимент в душ пространство оформено с гипскартон, то плоскостите трябва да стигат до душ коритото (ако има такова) и след това да бъдат измазани цялостно. Моля, внимавайте гипскартона да е много здраво фиксиран, за да се избегне всякакво последващо движение и да е сложен уплътнител на фугите между него и душ коритото.
Ако ще се полага и на пода в душ пространството, то наклоните трябва да са предварително направени и проверени дали се отича правилно водата. Отговорност за това носи изпълнителя им.
Грижа за повърхности обработени с микроцимент
Първите 7 дни
Като всеки бетон и на микроцимента му отнема 28 дни, за да се втвърди напълно. Покритието е най-меко през първите 7 дни след снасянето. През това време по него може единствено да се ходи. Не се препоръчва по-висока натовареност на покритието, но ако е много наложително, това трябва да стане след като пода е покрит с подходящ дишащ материал (велпапе) или се покрие с друго много за кратко, само докато се работи и веднага след това се премахне защитата, като през по-голямата част от времето покритието трябва да е без защита за да може да „диша“. Повърхността трябва правилно да изсъхне и да се втвърди. Ако въздушният поток е ограничен, това ще оцвети покритието и няма да му позволи да се втвърди правилно.
Монтаж към микроциментови повърхности
Микроциментът може да бъде пробиван и основата зад него да бъде ползвана за закрепване и монтаж на мебели, и пр., като дюбелите и/или винтовете трябва да бъдат подходящи и изцяло съобразени с нея. Тъй като лака е този, който прави микроцимента водоустойчив, всички дупки или разрези трябва да бъдат допълнително защитени от проникване на вода и влага чрез поставяне на силикон в направените отворите.
Без влачене или изпускане
Не се препоръчва влачене на тежки предмети по повърхността, тъй като тя може да се повреди. Мебелите трябва да се вдигат когато се преместват. Необходимо е да се постави допълнителна защита в точките на контакт и натиск на тежките мебели с пода.
Въпреки малката дебелина (3,5 – 4 мм) на микроцимента, той се характеризира с високата устойчивост и твърдост и би могъл да се използва, и в силно натоварени зони. С него може да покрити стълби, а често и мебели, врати, плотове и пр. Фактори които влияят на устойчивостта и твърдостта на микроцимента са основата върху която е нанесен и лака с който е защитено покритието.
Устойчивост
Механична – При удари: Дебелината на микроцимента го прави по-малко устойчив на деформации в следствие на силен удар и когато основата под него се деформира. Пример за това е микроцимент, нанесен върху гипскартон. Ако основата се деформира, защото има слаба устойчивост, то и покритието също ще се деформира. Докато върху основа като мозайка например, съпротивлението ще бъде по-голямо и с по-добра устойчивост.
На надраскване и износване – Тази устойчивост зависи както от типа микроцимент, така и от защитния лак. Като цяло устойчивостта на надраскване е сравнима с тази на масивния паркет.
Устойчивост на петна
Нивото на химическата устойчивост се определя от защитния лак. Оцетът и лимоновият сок оставят леки следи върху микроцимента. Тези киселини влияят на покритието и разяждат лака, но ако се почистят бързо, няма да оставят петна. Солна киселина, чиста белина, ацетон и амоняк ще също ще оставят белези, но ако се почистят своевременно няма да останат петна. Ако в рамките на първите 4 седмици на употреба по някаква причина се появят петна от вода, се опитайте да запазите зоната максимално суха и уведомете незабавно своя майстор, тъй като петната ще станат постоянни, ако причинителя не бъде премахнат бързо.
Почистване
Препоръчително е почистването на микроциментът да се прави с вода и неутрални сапуни, за да се осигури дълготрайността му. Въпреки че микроцимента е високо устойчив на химикали, почистването трябва да се извършва с неутрални/натурални сапуни. Никога не използвайте агресивни продукти например препарати за почистване на котлен камък. Избягвайте всякакви продукти с хлор, белина, амоняк, сапуни и перилни препарати като цяло, тъй като те могат да повредят защитния лак.
Грижата е подобна на тази за естествения паркет. Съветваме ви да избягвате постоянно мокрене или продължителен контакт с влага. Оставянето на мокри килими и кърпи на пода не е препоръчително, както и протичащи саксии. Повърхностите трябва да се пазят чисти от камъчета и песъчинки, които могат да надраскат покритието. Избягвайте всякакви удари и триене с твърди предмети.