Процесите на индустриализация от 20-те години на миналия век, бързата урбанизация, масовото и скоростно производство на жилища, започват постепенно да маркират проблеми в строителството и архитектурата, пред които сме изправени днес – столетие по-късно. Това включва разбирането, че от една страна сградите играят важна роля в картината на глобалната екологична и енергийна криза и от друга, че така построените жилища, са причина за постепенното и хронично влошаване на човешкото здраве. Факт е, че домът – нашата „трета кожа“ и връзка със света, се е превърнал в един от най-големите енергийни консуматори и създател на вредни емисии.
Строителството консумира 40% от световната енергия и 40% от суровите материали. Поради невъзможност за рециклиране, почти 80% от строителните материали на една сграда разхитително се захвърлят след края на живота й. В този смисъл, все повече започваме да се интересуваме от енергоемкостта на вложените материали (каква енергия е била нужна за производството им, и колко въглеродни емисии са отделени), наред с енергоефективността на самите сгради и стремежът ни да създаваме такива, близки до нулевото потребление на енергия.


Фактът, че микроклиматът в помещенията е пряко свързан със здравето на обитателите, се забелязва основно след Втората световна война и следвоенния бум в строителството, когато е било необходимо бързото изграждане на много жилища. Специалисти от Германия за пръв път правят връзка между здравето и жилищната среда. Въвеждат се понятия като „синдром на болната сграда“, качество на въздуха в помещенията“, “комфорт на обитаване“, които постепенно стават важна тема, за строители и производители на сгради и материали. Комфортът на обитаване касае факторите: влажност, температура, циркулацията на свеж въздух, а към качеството на въздуха добавяме и това доколко се отделят вредни частици и изпарения от строителните и довършителни материали, както и от самото обитаване на дома чрез употребата на битова химия.


Развитието на конвенционалните материали, стремежът да се справим с енергийната криза и нуждата да топлоизолираме домовете си, водят до там, че всъщност започваме да „запечатваме“ сградите. В следствие на което, силно нараства замърсяването в помещенията поради нарушеният естествен обмен на влажност и въздух.
Всички тези изследвания и аспекти ни карат да обърнем поглед назад към традиционни техники и материали, при които външната и вътрешна среда са в баланс с наличен обмен на влажност и въздух в жилищата. Когато използваните материали са били добивани непосредствено от земните недра, домовете ни са били естествено продължение на външната среда.
Днес наблюдаваме постепенно завръщане към използването на естествени строителни материали в съвременното строителство и архитектура като: дърво, глина, камък, вар, слама, тръстика, коноп, лен, целулоза и др. Предизвикателството пред професионалисти и предприемачи е да намират удачни техники за приложение и адекватни начини за вписването им в съвременния строителен процес и пазар. За да направим крачка към възвръщане на така необходимия баланс между природата и човека.
Автор: арх.Ива Делова
Източници : International Institute for Building Biology and Ecology