Таделакт е водоустойчива мазилка на варова основа, от семейството на стукото. Използвана в баните, хамамите, риадите (традиционна къща с вътрешен двор) и дворците в Мароко, това е може би най-старата завършваща мазилка – съществува от 4000 години и е отстояла всички свои качества – технически и естетически, през времето. Поради възможностите, които тази технология дава, тя може да се нарече „вселена от  форми и  цветове”, където едно от малкото ограничения е фантазията. Първоначално „Таделакт” е използван от берберите като хидроизолация на резервоарите за питейна вода. Липсват писмени данни за произхода му. Векове изпълнението на Таделакт било занаят предаван устно от майстор (маалем) на ученик, като всеки маалем пазел тайните си. Според  декораторите съществуват толкова начина за полагане  на Таделакт, колкото и майстори. Името произлиза от арабския глагол „dellek”, което означава галя, милвам. Това „милване“ е последният, завършващ стадий при Таделакта, когато мазилката се полира и импрегнира с плосък камък и черен сапун разтворен във вода. С настъпването на индустриалното строителство, през петдесетте години на 20 век, тази вълшебна техника почти изчезва. Интересът на западния свят към Мароко и неговите традиции и култура през средата на 80-те години на 20 век я изкарват отново на бял свят.

Естетика

Особеният чар на Таделакта е безусловен. Думата, която най-често се употребява за дефинирането му е „чувственост“. За разлика от другите полирани мазилки, изпълнението на Таделакта не е стандартно, прецизно и върху съвършено равна основа. Особеностите по нанасянето оставят повърхността леко вълниста, жива, което подчертава ръчната изработка, без това да бъде видимо търсен ефект, с единствено декоративна функция. Изваяните меки форми и  пастелните, вибриращи тонове, създават атмосфера на естествена, непретенциозна изисканост. При изсъхването се образуват леки микро-пукнатини (файенсаж), които са „подписа“ на Таделакта за автентичност и според пуританите, основно естетическо предимство спрямо акрилните алтернативи. Тези микро-пукнатини (често едва забележими), не нарушават хидрофобните му свойства, т.к. са запечатани много добре при полировката с черен сапун и частици от мазилката.

Цветове

Цветът е в самата мазилка. Условно можем да разделим палитрата на две – традиционно използваните цветове в Мароко и всички останали. Мароко е известен като царството на охрите. От кафява охра през хавана, оранжева, амбър, червена – гамата е много богата, и всички цветове са ехо от красотата на мароканския пейзаж: керемиденочервеното е цвета на Маракеш, розово-червеното е от градовете на юг като Тафраут, охрите са цвета на Атласките планини, червеното са стените на Есуейра и Фес, оранжевото са дюните на Кебби, бялото- Бялата Танжер и синьо – синьото на Майорела.    Както всички варови мазилки, крайния цвят губи до 30-50% от интензивността си при изсъхването в сравнение с цвета на приготвената смес. Освен това от значение са влажността и температурата на стената и въздуха, основата, върху която се нанася и скоростта на съхнене. Всички водоразтворими оцветители са съвместими, като масата на пигмента не трябва да бъде повече от 15% от общата маса на мазилката.

Технически показатели

Таделакт е покритие подходящо за всички видове мокри помещения, бани, сауни, хамами,  вани, мивки, душ пространства и т.н. Парата и водата върху Таделакта, засилват минералната му структура, подчертават капилярите му и акцентират върху цвета, което, заедно със заоблените форми създава отпускаща, интимна обстановка и го прави подходящ декор при помещения за релакс и СПА процедури като: парни бани, сауни, хидромасажи.   Свойството му да се подчинява на цветовете и формите му позволява да се адаптира еднакво добре към всякакви интериори – класически и модерни. Може да бъде използван в различни помещения или като акцент при отделни архитектурни елементи – колони, камини, етажерки, цокли, плотове. Може да се нанася директно върху паянтова конструкция (плет измазан с кал), което, заедно с античния му вид, е отлична алтернатива при възстановяване на стари къщи.

Таделакта е повече от декоративна мазилка, той оздравява и санира стените. Високото РН на варта я прави фунгицидна и антибактериална. Тази мазилка диша и така предпазва стената от конденз, влага и всички техни последствия. Това, че е твърд и микропорест материал, дава на Таделакта много добри изотермични и шумоизолационни свойства. Задължително е да се нанася върху дишаща основа (не върху гипс и бетон без подготовка). Идеална основа е хоросанова мазилка. Много добре се нанася и върху газобетон (итонг), дърво и всички порьозни основи (без гипс). Относителна якост мазилката придобива на 28 ден след  полагането. Зони, които не са изложени на директно мокрене, могат да се използват 3-4 дни след като е направена. За душ-кабини и мивки – 14 дни, а за вани и басейни – един месец. Този период може да бъде удължен в зависимост от влажността и температурата. В автентичната арабска технология Таделакта се изработва с вар, добита в региона на Маракеш. Тази вар позволява нанасяне на дебел пласт, благодарение на специфичния си минерален състав и на „примитивната“ технология на получаване. Недопечените и препечени части служат за пълнител, който прави тази вар готова мазилка. Рафинираната вар, която имаме в Европа, може да бъде пригодена много успешно за реализиране на Таделакт, като се използват подходящи добавки, като мраморна прах, талк, талк от Мудон, фин варовиков пясък и се спазва технологията.

Матералите

ВАР

Човекът, който току-що е открил огъня, забелязва, че някои от камъните, които използва, за да изгради огнището, се разграждат от температурата, после се свързват под въздействието на водата и накрая прогресивно се втвърдяват от контакта с въздуха. Така се ражда варта – естествено от четирите основни елемента – земя, огън, вода и въздух. Първите следи за използване на вар са още в праисторията в днешна Турция и Иран. От VI в. пр.н.е. всички цивилизации познават варта Месопотамия, Америка, Вавилон, Китай, Персия…    По-късно Гърция и Рим правят варта основен елемент на своята архитектура. Римляните, добавяйки вулканична пепел и прах от вулканични скали (puzzolane), по естествен път подобряват механичните качествата на варта – нейната резистентност на метеорологични влияния и соли, като същевременно запазват хидроизолационните й свойства. Тази нова субстанция им позволява да построят мостове, виадукти, резервоари, пътища, обществени сгради и пр. Ражда се новата архитектура.   По същото това време средиземноморските народи също използуват варта за мазилки, декорация, боядисване и орнаменти. През средновековието тя продължава да бъде основен елемент при строежите и завършващите мазилки. Появява се фреското.      Между 17 и 18в. основните изследвания са в областта на печенето и гасенето на варта, които завършват през 1824г. когато е произведен първият Портланд цимент.

       Варта се получава чрез изпичането на много чиста варовикова скала със съдържание на CaCO3 минимум 50% при температура около 825°С. В резултат на това тя губи своето СО2 и получаваме така наречената негасена вар СаО. Гасенето на варта е преминаването на негасената вар в гасена чрез феномена на хидратацията, в резултат, на което обемната й маса се увеличава поради промяна в молекулярната структура при образуването на  СаОН2 – калциев хидроокис. Съществуват няколко метода за гасене, като най-важното е количеството вода, за да не се „удави” или „изгори ” варта. При контакт с въглеродния двуокис във въздуха започва последния процес, при който варта губи своята Н2 група и отново се превръща във варовиков камък – карбонизация – специфична химична реакция на варта. Реализирането на Стуко и Таделакт е много тясно свързано с този феномен. Веднъж започнала реакцията на калциевия хидроокис с въглеродния двуокис, върху повърхността се образува много фин филм от кристали на калциев карбонат – това е процесът, който наричаме карбонизация. Този процес може да протече за часове или месеци. Зависи от състава на мазилката, дебелината й, температурата и влажността на основата и въздуха. Изкуството и „майсторлъка” на Стукото и Таделакта е точната интервенция по време на карбонизацията. Тази интервенция трябва да бъде в конкретен момент, защото от нея зависи блясъка, гладката повърхност и до известна степен хидрофобността.

ЧЕРЕН САПУН – Moroccan soap      

Нанасянето на сапуна е последната, но и съществена стъпка при полагането на Таделакт. Сапуна е натурален, изцяло от естествени продукти с основна съставка – чист зехтин. Течен – с тъмно кехлибарен цвят и характерен аромат. По традиция използван за тяло в баните/хамамите в Мароко, както и за „защита” на традиционната мароканска варова мазилка Tadelakt.

Сапуна се нанася няколкократно върху цялата повърхност на мазилката, така че да проникне добре и да я импрегнира.  Неговото действие е в две посоки. Осигурява хидроизолация и прави цвета по-ярък. От една страна при взаимодействието на сапуна с варта се образува мазна молекула, благодарение на което повърхността става непромокаема и от друга, самият зехтин не само, че подчертава цвета, но също толкова добре действа и като хидроизолиращ агент.

Културни факти:

„Мoroccan soap“ се слави с ексфоалиращото си и овлажняващо свойство. Ключова част от ритуала на „турската баня – хамам“ е когато, сапуна се втрива енергично  по тялото с ръкавица или луфа. Изплаква се и остава кожата гладка и еластична. Следва  обвиване с хавлиена кърпа и престой в парната баня.  Ритуала завършва с релаксиращ период  в стаята за охлаждане.

Особености на Таделакт:

Таделакт е чувствителен към киселини и препарати против котлен камък. Въпреки здравината му, при удар с твърд или остър предмет се наранява. Може да бъде поправян, но почти винаги остава известна разлика в цвета.

Поддръжка на Таделакт

Достатъчно е веднъж на 5-6 месеца да се измива с черен сапун разтворен във вода (една супена лъжица сапун на 4-5 литра вода). Черният сапун храни, чисти, импрегнира и придава блясък на Таделакта. Мие се само със сапун (за предпочитане на растителна основа) и вода.

Предимства на Таделакт:

Както споменахме вече, Таделакт спокойно може да се нарече „вселена от  форми и  цветове”, където едно от малкото ограничения е фантазията. Мазилката може да бъде полагана върху повърхности с различни форми – като предварително изградени от подходящ материал (гипсокартон и др.) мивки, вани, душ-кабини и пр. Изпълнява се със заоблени ръбове, което внася характерна мекота и гостоприемност в интериора и екстериора. Мазилката оздравява и санира стените. Диша и така предпазва стената от конденз, влага и всички техни последствия. Високото РН на варта я прави фунгицидна и антибактериална. Има много добри изотермични и шумоизолационни свойства. Изпълнява се без фуги. Лесно се поддръжка.

Жив, естествен, занаятчийски материал с богата история, множество предимства и възможности – въпрос на креативност, творчество и майсторлък. С Таделакт имате възможност да превърнете пространствата в изкуство.